Acanthosis nigricans benigna

Стоян Павлов

doi:10.36865/2021.v12i2.140

Стоян Павлов

DOI: https://doi.org/10.36865/2021.v12i2.140

Keywords: Acanthosis nigricans, паранеопластичен синдром, инсулинова резистентност

Abstract

Acanthosis nigricans (AN) е рядко вродено или придобито вторично кожно заболяване, характеризиращо се с потъмняване (хиперпигментация) и удебеляване (хиперкератоза) на кожата. Ангажирани са симетрично гънките: в подмишницата (аксилата), слабините и задната част на врата. Подразделя се на доброкачествен („pseudoacanthosis nigricans“) и злокачествен AN.

Представя се случай на 43-годишна жена с AN – симетрични пигментирани плаки с папиломатозна повърхност в аксилите, тила, гърба на ходилата, на фона на клинични прояви на обезитас IІІ степен (ИТМ > 40 кг/м2) и инсулинорезистентен диабет с над 10-годишна давност. Изключени са хипотиреоидизъм, акромегалия, овариална поликистоза и болест на Кушинг. Направен е скрининг за висцерална неоплазия. Фамилната анкета не открива изява на AN сред близките.

AN най-вероятно се причинява от фактори, които стимулират пролиферацията на кератиноцитите в епидермиса и на фибробластите в дермата. При доброкачествената форма на AN, такъв фактор вероятно е инсулинът или инсулиноподобният растежен фактор (IGF), който стимулира растежа на епидермалните клетки. Определена роля играят и рецепторите на тирозин киназата (рецептора на епидермален растежен фактор или рецептора на растежен фактор на фибробластите). При високи концентрации, инсулинът упражнява мощен пролиферативен ефект, чрез свързване с висок афинитет към IGF-1 рецепторите. В допълнение, нивата на свободен IGF-1 могат да бъдат повишени при пациенти със затлъстяване с хиперинсулинемия, което води до ускорен клетъчен растеж и диференциация. Представеният случай е илюстративен за рядка дерматоза, която може да бъде вродена или паранеопластичен дермадром.

References

Popa ML, Popa AC, Tanase C, et al. Acanthosis nigricans: To be or not to be afraid. Oncol Lett. 2019;17(5):4133.
Kubicka-Wołkowska J, Dębska-Szmich S, Lisik-Habib M, et al. Malignant acanthosis nigricans associated with prostate cancer: a case report. BMC Urol. 2014;14(1).
Das A, Datta D, Kassir M, et al. Acanthosis nigricans: A review. J Cosmet Dermatol. 2020; 19(8):1857–65.
Higgins SP, Freemark M, Prose NS. Acanthosis nigricans: a practical approach to evaluation and management. Dermatol Online J. 2008 Sep 15;14(9):2.
Koyama S, Ikeda K, Sato M, et al. Transforming growth factor-alpha (TGF α)-producing gastric carcinoma with acanthosis nigricans: An endocrine effect of TGF α in the pathogenesis of cutaneous paraneoplastic syndrome and epithelial hyperplasia of the esophagus. J Gastroenterol. 1997 Feb;32(1):71–7.
Kong AS, Williams RL, Rhyne R, et al. Acanthosis nigricans: high prevalence and association with diabetes in a practice-based research network consortium - a PRImary care Multi-Ethnic Network (PRIME Net) study. J Am Board Fam Med. 2010 Jul;23(4):476.
Karadağ AS, You Y, Danarti R, et al. Acanthosis nigricans and the metabolic syndrome. Clin Dermatol. 2018 Jan 1;36(1):48–53.