Индуцирана от йонизиращи лъчения геномна нестабилност и възможна превенция срещу развитието на остри радиационни поражения или късни стохастични ефекти

Галина Рачева

doi:10.36865/2024.v15i1.195

Галина Рачева

DOI: https://doi.org/10.36865/2024.v15i1.195

Keywords: N-ацетил-L-цистеин, триметилглицин, йонизираща радиация, радиопротектор

Abstract

Откриването и използването на подходящи радиопротектори в значителна степен може да намали риска от развитие на остър радиационен синдром, радиационно-индуциран катаракт или хронични радиационни поражения (левкемии или солидни тумори), след облъчване с еднократна надпрагова доза йонизираща радиация (≥1Gy) или с фракционирани ниски дози, за по-дълъг период от време, с обща сумарна (акумулативна) доза надвишаваща праговата. През последните години се установи, че естествени, клетъчни метаболити могат да бъдат използвани за превенция при облъчване с йонизираща радиация, като нетоксични радиопротектори.

Настоящото изследване беше насочено към изследване на радиопротективната способност на две природни аминокиселини – N-ацетил-L-цистеин (C5H9NO3S) и триметилглицин (бетаин, (CH3)3N+CH2CO2-), и възможността им да предпазят от развитие или да намалят степента на радиационното поражение. Резултатите от изследването показаха съществено намаляване на радиационно-индуцирани увреждания в ДНК при превантивно третиране с изследваните вещества.

References

Киндеков И, Василиева В, Аляков М, Николова П, Петрунов П. Биологичен ефект на Respistim plus върху хемопоетичната форма на остър радиационен синдром. Военна медицина LXI бр.2, 19-22, 2009.
Nair CK, Parida DK, Nomura T. Radioprotectors in radiotherapy. J Radiat Res. 2001 Mar;42(1):21-37.
Киндеков И, Василиева В, Аляков М, Николова П, Петрунов П. Повлияване на острия радиационен синдром с биологично активни вещества. Военна медицина LXI бр.1, 27-30, 2009.
Jagetia GC. Radioprotective Potential of Plants and Herbs against the Effects of Ionizing Radiation. J Clin Biochem Nutr. 2007 Mar;40(2):74-81.
Hall EJ, Giaccia AJ. Radiobiology for the Radiologist, Lippincott Williams and Wilkins, Philadelphia; 6th Edition, 2006.
Steel GG, Basic Clinical Radiobiology, 3rd Edition, Arnold, London, 2002.
Fenech M, Morley AA. Measurement of micronuclei in lymphocytes. Mutat Res. 1985 Feb-Apr;147(1-2):29-36.
Monobe M, Ando K. Drinking beer reduces radiation-induced chromosome aberrations in human lymphocytes. J Radiat Res. 2002 Sep;43(3):237-45.
Thierens H, Vral A. The micronucleus assay in radiation accidents. Ann Ist Super Sanita. 2009;45(3):260-4.
Kirsch-Volders M, Elhajouji A, Cundari E, et al. The in vitro micronucleus test: a multi-endpoint assay to detect simultaneously mitotic delay, apoptosis, chromosome breakage, chromosome loss and non-disjunction. Mutat Res. 1997 Aug 1;392(1-2):19-30.
Fenech M. The in vitro micronucleus technique. Mutat Res. 2000 Nov 20;455(1-2):81-95.
Pejchal J, Vasilieva V, Hristozova M, et al. Cytokinesis-block micronucleus (CBMN) assay/ CBMN cytome assay in human lymphocytes after in vitro irradiation and its use in biodosimetry. Mil. Med. Sci. Lett. (Voj. Zdrav. Listy) 2011, vol. 80, p. 28-37.
International Atomic Energy Agency. Cytogenetic Analysis for Radiation Dose Assessment. Manual. Technical reports series, no. 405, Vienna, IAEA, 2001.
Matsushima T, Hayashi M, Matsuoka A, et al. Validation study of the in vitro micronucleus test in a Chinese hamster lung cell line (CHL/IU). Mutagenesis. 1999 Nov;14(6):569-80.