Икономическо моделиране при оценка на здравните технологии – какво е допустимо и какво има смисъл?

Abstract

Оценката на здравните технологии и последващото вземане на решение за заплащане с публични средства се фокусират върху концепцията за стойност и по-точно върху добавената клинична и икономическа стойност спрямо наличните и достъпни алтернативи за сравнение. Колкото по-голяма е добавената стойност на дадена нова здравна технология, толкова по-вероятно е приемането на положителна препоръка за реимбурсиране. Измерването на добавената стойност не е проблем, защото съществува широк набор от изследователски инструменти за изпълнение на тази задача. Оценяването на добавената стойност обаче е проблематично. Много често липсват ясни критерии какъв минимален резултат е необходим за положителна препоръка за заплащане на нова здравна технология с публични средства. Нещо повече, оценяването е силно субективен процес и различните заинтересовани страни в него – лекари, пациенти, платци и индустрия – нерядко имат разминаващи се позиции по един и същ въпрос. Този фундаментален проблем илюстрира нагледно необходимостта от използване на икономическо моделиране при оценка на здравните технологии и вземане на решение за заплащане с публични средства.