Добри практики за рехабилитация и физиотерапия в амбулаторни условия след COVID-19 вирусна пневмония

  • Златин Иванов
  • Радостина Симеонова
Keywords: COVID-19, физиотерапия, рехабилитация, амбулатория

Abstract

Тази статия представлява обзор на научната медицинска литература към момента на темата физиотерапия и рехабилитация на COVID-19 пневмония в амбулаторни условия. Целта на публикацията е да покаже възможностите, които имат специалистите по физикална и рехабилитационна медицина в борбата с предотвратяването на или със самите усложнения на пневмония, дължаща се на новия тежък остър респираторен синдром коронавирус 2 (SARS-CoV-2) вирусен щам.

Представени са проучвания, обхващащи цялостната дейност на лекаря специалист по физикална и рeхaбилитационна медицина – лечебна физкултура, прилагане на ниско интензивно магнитно поле (НИМП), високо интензивно магнитно поле (ВИМП), както и на лазерната терапия в цялостния рехабилитационен процес на пациенти, прекарали COVID-19 пневмония. Заключенията потвърждават хипотезата за важната роля на лекарите по физикална и рехабилитационна медицина, която могат да имат във възстановяването на пациентите след прекарана COVID-19 пневмония, както и статистически значима полза от прилагането на гореописаните средства на физикалната медицина.

References

Palacios Cruz M, Santos E, Velázquez Cervantes MA, et al. COVID-19, a worldwide public health emergency. Rev Clin Esp. 2020 Mar 20;221(1):55–61.
Park SE. Epidemiology, virology, and clinical features of severe acute respiratory syndrome -coronavirus-2 (SARS-CoV-2; Coronavirus Disease-19). Clin Exp Pediatr. 2020 Apr;63(4):119-124.
Li Q, Guan X, Wu P, et al. Early Transmission Dynamics in Wuhan, China, of Novel Coronavirus-Infected Pneumonia. N Engl J Med. 2020;382(13):1199-1207.
Assiri A, Al-Tawfiq JA, Al-Rabeeah AA, et al. Epidemiological, demographic, and clinical characteristics of 47 cases of Middle East respiratory syndrome coronavirus disease from Saudi Arabia: a descriptive study. Lancet Infect Dis. 2013;13(9):752-761.
Carda S, Invernizzi M, Bavikatte G, et al. The role of physical and rehabilitation medicine in the COVID-19 pandemic: The clinician's view. Ann Phys Rehabil Med. 2020 Nov;63(6):554-556.
Dean E, Jones A, Yu HP, et al. Translating COVID-19 Evidence to Maximize Physical Therapists' Impact and Public Health Response. Phys Ther. 2020 Aug 31;100(9):1458-1464.
Rooney S, Webster A, Paul L. Systematic Review of Changes and Recovery in Physical Function and Fitness After Severe Acute Respiratory Syndrome-Related Coronavirus Infection: Implications for COVID-19 Rehabilitation. Phys Ther. 2020 Sep 28;100(10):1717-1729.
Zha L, Xu X, Wang D, et al. Modified rehabilitation exercises for mild cases of COVID-19. Ann Palliat Med. 2020 Sep;9(5):3100-3106.
Barker-Davies RM, O'Sullivan O, Senaratne KPP, et al. The Stanford Hall consensus statement for post-COVID-19 rehabilitation. Br J Sports Med. 2020 Aug;54(16):949-959.
Silantyeva ES. The application of high intensity and low intensity magnetotherapy in rehabilitation of patients with COVID-19: a randomized controlled pilot study. Phys Rehabil Med Med Rehabil. 2020;2(4):322-328.
Moskvin S, Askhadulin E, Kochetkov A. Low-Level Laser Therapy in Prevention of the Development of Endothelial Dysfunction and Clinical Experience of Treatment and Rehabilitation of COVID-19 Patients. Rehabil Res Pract. 2021 Jan 26;2021:6626932.
Bodrova RA, Kuchumova TV, Zakamyrdina AD, et al. [Efficacy of Low-Frequency Magnetic Therapy in Patients with COVID-19 Pneumonia]. Vopr Kurortol Fizioter Lech Fiz Kult. 2020;97(6):11-16. Russian.
Published
2021-04-29
How to Cite
1.
Иванов З, Симеонова Р. Добри практики за рехабилитация и физиотерапия в амбулаторни условия след COVID-19 вирусна пневмония. Редки болести и лекарства сираци [Internet]. 2021Apr.29 [cited 2021Jun.15];12(1):23-7. Available from: https://journal.raredis.org/index.php/RBLS/article/view/133
Section
Статии

Most read articles by the same author(s)