Оценка на разходната ефективност на здравните технологии в България – методологични проблеми и потенциални възможности
Abstract
През последните години, месеците октомври – декември се утвърдиха като време за нови идеи за реформи в здравеопазването и в частност управлението на публичните разходи за лекарствени продукти на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). В края на 2017 г. водеща тема бе предложението за мораториум за заплащане на нови лекарствени терапии. Тази година приетите мерки са значително по-мащабни. Настоящата редакционна статия няма за цел да описва и анализира тези промени предвид факта, че предстои допълнително конкретизиране на механизмите за тяхното прилагане с евентуален преходен период, както и възможно произнасяне по тях от страна на Конституционния съд на Република България.
Сред условните нововъведения е въвеждането на т. нар. принцип за разходна ефективност в начина, по който НЗОК ще заплаща лекарствените продукти. Съгласно приетата законова дефиниция, разходна ефективност на лекарствен продукт/терапевтичен курс е съотношението между постигане на терапевтичен резултат от прилагане на лекарствен продукт/лекарствена терапия и разходване на средства от бюджета на НЗОК за същия продукт/терапия при съпоставянето му с друг/други лекарствен/лекарствени продукт/продукти или лекарствени терапии, представляващи терапевтични алтернативи и заплащани напълно или частично от НЗОК. Съответно, предписването на даден лекарствен продукт/терапевтичен курс ще се извършва съобразно неговата разходна ефективност, когато в конкретния случай са налице терапевтични алтернативи – лекарствени продукти с доказана сходна терапевтична ефикасност и безопасност.
References
Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г. В сила от 01.01.2019 г. Обн. ДВ. бр.102 от 11 Декември 2018 г.
Искров Г, Стефанов Р. Праг за разходна ефективност при реимбурсните решения – теоретична концепция и практически предизвикателства за България. Здравна икономика и мениджмънт. 2014;53(3):11-6.
Eichler HG, Kong SX, Gerth WC, Mavros P, Jönsson B. Use of cost-effectiveness analysis in health-care resource allocation decision-making: how are cost-effectiveness thresholds expected to emerge? Value Health. 2004 Sep-Oct;7(5):518-28.
McCabe C, Claxton K, Culyer AJ. The NICE cost-effectiveness threshold: what it is and what that means. Pharmacoeconomics. 2008;26(9):733-44.
Iskrov G, Stefanov R. Prospects of risk-sharing agreements for innovative therapies in a context of deficit spending in Bulgaria. Front. Public Health 2015; 3:64.
Съдържанието е достъпно под лиценза Creative Commons Attribution-NonCommercial 4.0 International License.
