Клиничен случай на плацента акрета с недиагностициана атрезия на хранопровода
Abstract
Вродените аномалии значително допринасят за пренаталната заболеваемост, смъртност и дълготрайно увреждане. Пренаталната диагностика улеснява консултирането на родителите и може да предложи алтернативи за фетална терапия, последващ план от мултидисциплинарен екип от специалисти, планиране на оптималното време и място за раждане и формулиране на проследяване и стратегия за лечение на новороденото.
Тази статия описва необичаен клиничен случай, включващ аномалия в прикрепването на плацентата и малформация на плода, като и двете налагат бърза медицинска помощ за спасяване на здравето на майката и бебето. Съвпадението на placenta accreta със свързаната недиагностицирана пренатално вродена аномалия в документирания клиничен случай благоприятстват положителния неонатален изход. Пренаталната диагноза на placenta accreta води до насочване на пациентката към център за третична грижа, което в крайна сметка подобрява и постпарталната диагноза и лечението на новороденото с вродена атрезия на хранопровода с трахео-езофагеална фистула. Комплексният подход и бързата намеса на детските хирурзи са причината за отличното възстановяване на бебето след оперативното лечение.
References
Haj Yahya R, Roman A, Grant S, et al. Antenatal screening for fetal structural anomalies - Routine or targeted practice? Best Pract Res Clin Obstet Gynaecol. 2024 Sep;96:102521.
Morlando M, Collins S. Placenta Accreta Spectrum Disorders: Challenges, Risks, and Management Strategies. Int J Womens Health. 2020 Nov 10;12:1033-1045.
Shainker SA, Coleman B, Timor-Tritsch IE, et al.; Society for Maternal-Fetal Medicine. Special Report of the Society for Maternal-Fetal Medicine Placenta Accreta Spectrum Ultrasound Marker Task Force: Consensus on definition of markers and approach to the ultrasound examination in pregnancies at risk for placenta accreta spectrum. Am J Obstet Gynecol. 2021 Jan;224(1):B2-B14.
Pinheiro PF, Simões e Silva AC, Pereira RM. Current knowledge on esophageal atresia. World J Gastroenterol. 2012 Jul 28;18(28):3662-72.
Wang C, Ning X, Duan Y, et al. Diagnostic accuracy of ultrasonography for the prenatal diagnosis of esophageal atresia and tracheoesophageal fistula. Exp Ther Med. 2021 Jun;21(6):643.
Bowder AN, Lal DR. Advances in the Surgical Management of Esophageal Atresia. Adv Pediatr. 2021 Aug;68:245-259.
D'Antonio F, Iacovella C, Palacios-Jaraquemada J, et al. Prenatal identification of invasive placentation using magnetic resonance imaging: systematic review and meta-analysis. Ultrasound Obstet Gynecol. 2014 Jul;44(1):8-16.
Tinari S, Buca D, Cali G, et al. Risk factors, histopathology and diagnostic accuracy in posterior placenta accreta spectrum disorders: systematic review and meta-analysis. Ultrasound Obstet Gynecol. 2021 Jun;57(6):903-909.
Patel-Lippmann KK, Planz VB, Phillips CH, et al. Placenta Accreta Spectrum Disorders: Update and Pictorial Review of the SAR-ESUR Joint Consensus Statement for MRI. Radiographics. 2023 May;43(5):e220090.
Kassif E, Weissbach T, Kushnir A, et al. Esophageal atresia and tracheoesophageal fistula: prenatal sonographic manifestation from early to late pregnancy. Ultrasound Obstet Gynecol. 2021 Jul;58(1):92-98.
Bradshaw CJ, Thakkar H, Knutzen L, et al. Accuracy of prenatal detection of tracheoesophageal fistula and oesophageal atresia. J Pediatr Surg. 2016 Aug;51(8):1268-72.
Copyright (c) 2025 Габриела Панайотова, Елица Гьокова
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial 4.0 International License.
Съдържанието е достъпно под лиценза Creative Commons Attribution-NonCommercial 4.0 International License.
