Етични проблеми, свързани с епидемиологичните регистри за редки болести
Abstract
Цел на настоящата публикация е дискусия върху основните етични акценти, свързани със създаването и функционирането на епидемиологични регистри за редки болести. Проучени са научни публикации в достъпната специализирана литература, разглеждащи въпроси относно етичните проблеми в областта на регистрите за редки заболявания.
Основни етични акценти по отношение на регистрите са: необходимост от информирано съгласие за съхранение, обработване и обмен на лични данни на пациенти; запазване на конфиденциалостта по отношение на личната информация; прозрачност на дейностите в регистъра, контрол и разпореждане с наличната информация; собственост върху информацията и анализите, направени въз основа на нея.
Съществува необходимост от нормативни изисквания за използване на здравна информация за изследователски цели. Такива нормативни изисквания трябва да има на регионално, национално и европейско ниво. Генерирана е идеята за създаване на кодекс за поведение на представителите на всички заинтересовани страни, които са свързани с този процес: пациентски организации, научни изследователи, отговорните за политическите решения и представителите на индустрията.
References
Editorial, Trifling with medical privacy. New York Times, 1997, A30.
Elo S L, Karlberg I H. Validity and utilization of epidemiological data: A study of ischaemic heart disease and coronary risk factors in a local population. Public Health, 2009, 123:52-57;
Skolnick A A. Opposition to law officers having unfettered access to medical records. JAMA, 1998, 279(257-259).
Sund R. Utilization of routinely collected administrative data in monitoring the incidence of aging dependent hip fracture. Epidemiologic Perspectives & Innovations, 2007, 4(2):1-11.
Beskow L M, Sandler R S, Weinberger M. Research Recruitment Through US Central Cancer Registries: Balancing Privacy and Scientific Issues. American Journal of Public Health, 2006, 96(11):1920-1926.
Eng C M. Fabry disease: baseline medical characteristics of a cohort of 1765 males and females in the Fabry Registry. J Inherit Metab Dis, 2997, 30(2):184-192.
Owen A, Spinks J, Meehan A. A new model to evaluate the long-term cost effectiveness of orphan and highly specialised drugs following listing on the Australian Pharmaceutical Benefits Scheme: the Bosentan Patient Registry. J Med Econ, 2008, 11(2):235-243.
Pryor D B, Califf R M, Harrell F E et al. Clinical Data Bases Accomplishments and Unrealized Potential. Medical Care, 1985, 23(5):623-647.
Drazen J M, Wood A J. Trial registration report card. N Engl J Med, 2005, 353:2809-2811.
Editorial, The Nuremberg Code. JAMA, 1997, 276:1691.
Bossi A. What is the incidence of cystic fibrosis in Italy? Data from the National Registry (1988–2001). Hum Biol, 2004, 76(3):455-467.
Heger M. A registry of registries? The US backs the idea for patients. Nature medicine, 2011, 17(1):4.
Rubinstein Y R, Groft S C, Brown K et al. Creating a global rare disease patient registry linked to a rare diseases biorepository database: Rare Disease-HUB (RD-HUB), 2010.
Armstrong V, Barnett J, Cooper H. Public perspectives on the governance of biomedical research: a qualitative study in a deliberative context. London: Wellcome Trust, 2007.
Arts D, Keizer N D, Scheffer G. Defining and improving data quality in medical registries: a literature review, case study, and generic framework. J Am Med Inform Assoc, 2002, 9(6):600.
Bellows MT. Case Registers. Public Health Reports, 1949, 64(36):1148-1158.
Hampton T. Rare Disease Research Gets Boost. JAMA, 2006, 295(2836-2838).
Capron A M. Protection of research subjects: do special rules apply in epidemiology? J Clin Epidemiol, 1991, 44(1):81-89.
Nabarette H, Lermechin H, Aymé S. Use of a directory of specialized services and guidance in the healthcare system: the example of the Orphanet database for rare diseases. Rev Epidemiol Santé Publique, 2006, 54(1):41-53.
Съдържанието е достъпно под лиценза Creative Commons Attribution-NonCommercial 4.0 International License.
