Наследствена сфероцитоза тип 4, установена чрез цялостно екзомно секвениране
Abstract
Въведение: Наследствената микросфероцитна анемия е разпространена с честота 1 : 2000/5000, което я прави една от най-често срещаните вродени хемолитични анемии, причинени от нестабилност на плазмената мембрана на еритроцитите. Целта на изследването е да се използва цялостно екзомно секвениране за идентифициране генетичен вариант, асоцииран с наследствена сфероцитоза при пациент от българска популация.
Материал и методи: Касае се за мъж на 39 години с характерен фенотип за наследствена сфероцитоза: един епизод на тежка хемолитична криза, ехографски данни за хепатоспленомегалия, холелитиаза, нефролитиаза и микросфероцитоза. Синът на пробанда е на 4 години с лека клинична изява на заболяването – постоянна ретикулоцитоза и продължителна неонатална жълтеница. ДНК беше изолирана от кръвни проби, взети от бащата и сина. При бащата беше проведено цялостно екзомно секвениране, докато последващото изследване на сина включваше целенасочено секвениране на екзон 17 от гена SLC4A1, използвайки платформа Illumina MiSeq. Данните бяха подложени на стандартен биоинформатичен анализ.
Резултати: Анализът на данните от екзомното секвениране на пробанда доказа хетерозиготно носителство на патогенна мутация в SLC4A1: NM_000342.3: c.2279G> A (p.Arg760Gln), асоцииран с автозомно-доминантна форма на сфероцитоза тип 4. При таргетното секвениране патологичният вариант е установен в хетерозиготно състояние и при сина на пробанда.
Заключение: Изследването обогати познанията относно генетичната причина на наследствената сфероцитоза в българската популация. Ранното диагностициране е важно, тъй като помага за осъществяване на персонализиран подход към носителите на патологичен вариант и превенция на потенциални тежки усложнения. Провеждането на цялостно екзомно секвениране е полезно и препоръчително като част от рутинната клинична практика.
References
Perrotta S, Gallagher PG, Mohandas N. Hereditary spherocytosis. Lancet. 2008 Oct 18;372(9647):1411-26.
Andolfo I, Russo R, Gambale A, et al. New insights on hereditary erythrocyte membrane defects. Haematologica. 2016 Nov;101(11):1284-1294.
Lux S. Chapter 8: Red cell membrane. In: Orkin SH, Nathan DG, Ginsburg D, et al. Nathan and Oski's Hematology and Oncology of Infancy and Childhood. Saunders. 2 Vol, 8th Edition, 2014.
Aoki T. A Comprehensive Review of Our Current Understanding of Red Blood Cell (RBC) Glycoproteins. Membranes (Basel). 2017 Sep 29;7(4):56.
Lux SE 4th. Anatomy of the red cell membrane skeleton: unanswered questions. Blood. 2016 Jan 14;127(2):187-99.
Ciepiela O. Old and new insights into the diagnosis of hereditary spherocytosis. Ann Transl Med. 2018 Sep;6(17):339.
Delaunay J. The molecular basis of hereditary red cell membrane disorders. Blood Rev. 2007 Jan;21(1):1-20.
Wang R, Yang S, Xu M, et al. Exome sequencing confirms molecular diagnoses in 38 Chinese families with hereditary spherocytosis. Sci China Life Sci. 2018 Aug;61(8):947-953.
Jarolim P, Rubin HL, Brabec V, et al. Mutations of conserved arginines in the membrane domain of erythroid band 3 lead to a decrease in membrane-associated band 3 and to the phenotype of hereditary spherocytosis. Blood. 1995 Feb 1;85(3):634-40.
Bruce LJ, Robinson HC, Guizouarn H, et al. Monovalent cation leaks in human red cells caused by single amino-acid substitutions in the transport domain of the band 3 chloride-bicarbonate exchanger, AE1. Nat Genet. 2005 Nov;37(11):1258-63.
Bolton-Maggs PH. Hereditary spherocytosis; new guidelines. Arch Dis Child. 2004 Sep;89(9):809-12.
Van Zwieten R, François JJ, Van Leeuwen K, et al. Hereditary spherocytosis due to band 3 deficiency: 15 novel mutations in SLC4A1. Am J Hematol. 2013 Feb;88(2):159-60.
Copyright (c) 2022 Мая Атанасоска, Радослава Въжарова, Славяна Янева Стайкова, Любомир Балабански, Драга Тончева
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial 4.0 International License.
Съдържанието е достъпно под лиценза Creative Commons Attribution-NonCommercial 4.0 International License.
