Разходи за лечение на синдрома на Schnitzler в България

Abstract

Синдромът на Schnitzler е ултра рядко автоимунно заболяване с хронично проявяващи се уртикарии, моноклонална IgM гамопатия, треска, артралгия, болка в костите, лимфаденопатия, скелетна хиперостоза, хепато или спленомегалия. Целта на настоящата разработка е да представи терапевтичните схеми и свързаните директни медицински разходи за един български пациент, диагностициран със синдрома на Schnitzler.

Проведено е ретроспективно проучване на терапевтичните схеми, прилагани на пациента от проявата на клинични симптоми до настоящия момент. Приложен е подход за микроостойностяване на разходите за лекарствена терапия в болнични и в амбулаторни условия, като цените на клиничните пътеки за 2009 г., 2011 г. и 2012 г. са взаимствани от Националния рамков договор за съответните години.

Проследена е терапията на 74-годишна жена с клинични прояви на хиперсензитивен васкулит от 2009 г., когато постъпва за първи път в болница. При последваща хоспитализация през 2011 г. е поставена диагнозата синдром на Schnitzler. Болничното лечение включва кортикостероиди (methylprednisolone), антихистамини (Loratadine, cetirizine dihydrochloride, chloropyramine hydrochloride), калциев глюконат, а амбулаторното – кортикостероиди, антихистамини и нестероидни противовъзпалителни. Болничните разходи са най-високи през 2011 г. – 694 лв., 16,7% от които са разходите за лекарствена терапия. Пациентката е заплатила за амбулаторна терапия през 2010 г. и 2011 г. съответно 693,72 лв. и 562,59 лв. От 2012 г. до 2016 г. са прилагани основно кортикостероиди като едногодишните разходи са съпоставими – между 73,29 лв. и 36,54 лв.

Разходите за едногодишна терапия на синдрома на Schnitzler не са високи, но лечението е само симптоматично, което излага на повишен риск от усложнения като тежка анемия и АА амилоидоза. Българските пациенти със синдром на Schnitzler нямат физически и финансов достъп до демонстриралия в редица проучвания ефикасността си IL1 рецепторен антагонист Anakinra.