Рядък случай на уртикария, асоциирана с вибрационна болест

  • Петър Паскалев
  • Светлан Дерменджиев
Keywords: уртикария, вибрационна болест, професионална експозиция

Abstract

Едно от съвременните определения за уртикария я дефинира като състояние, което се характеризира с възникването на уртики, ангиоедем или и двете. Класифицира се като остра (с продължителност под 6 седмици) и хронична (над 6 седмици), която от своя страна се подразделя на спонтанна и индуцирана уртикария.

Вибрационната уртикария / ангиоедем е сред най-редките форми на хронично индуцираната уртикария. Може да бъде наследствена или придобита, като последната се среща по-често и понякога може да бъде професионално обусловена. Преобладава становището, че патогенетичният механизъм е свързан с неимунологична реакция. Терапията от първа линия включва неседативни антихистамини в конвенционални или по-високи дози. Професионалната експозиция на локални и общи вибрации, която обуславя вибрационната болест, може, макар и рядко, да бъде отключващ екзацербациите на хроничната уртикария фактор. При липса на точно диагностициране и адекватно лечение, честите обостряния на тази рядко срещана форма могат да влошат качеството на живот на пациентите.

Описаният от нас клиничен случай на асоциация между уртикария и вибрационна болест ще допринесе за подобряване на комплексния диагностично-лечебен алгоритъм при уртикарията, с цел по-широко познаване на редките ѝ форми, и по-благоприятно протичане на заболяването. Оптималната колаборация между алерголози, дерматолози, специалисти по професионални болести и общопрактикуващи лекари е необходима в подобни случаи за повишаване на качеството на медицинското обслужване, което ще доведе до по-добри резултати от проведените диагностично-терапевтични мероприятия.

References

Krajnak K. Health effects associated with occupational exposure to hand-arm or whole body vibration. J Toxicol Environ Health B Crit Rev. 2018;21(5):320-334.
Bovenzi M. Health effects of mechanical vibration. G Ital Med Lav Ergon. 2005 Jan-Mar;27(1):58-64.
Shen SC, House RA. Hand-arm vibration syndrome: What family physicians should know. Can Fam Physician. 2017 Mar;63(3):206-210.
Kákosy T, Németh L, Kiss G, et al. A bányászok kéz-kar vibrációs szindrómájának klinikai képe [Clinical features of the hand-arm vibration syndrome in miners]. Orv Hetil. 2006 May 7;147(18):833-9. Hungarian.
Стойнева З, Дерменджиев С, Аролски И. Периферносъдови и микроциркулаторни нарушения при вибрационна болест от локално вибровъздействие. Редки болести и лекарства сираци 2017;8(3):9-11.
Matoba T. Pathophysiology and clinical picture of hand-arm vibration syndrome in Japanese workers. Nagoya J Med Sci. 1994 May;57 Suppl:19-26.
Zuberbier T, Abdul Latiff AH, Abuzakouk M, et al. The international EAACI/GA²LEN/EuroGuiDerm/APAAACI guideline for the definition, classification, diagnosis, and management of urticaria. Allergy. 2022 Mar;77(3):734-766.
Guo C, Saltoun C. Urticaria and angioedema. Allergy Asthma Proc. 2019 Nov 1;40(6):437-440.
Sánchez-Borges M, Ansotegui IJ, Baiardini I, et al. The challenges of chronic urticaria part 1: Epidemiology, immunopathogenesis, comorbidities, quality of life, and management. World Allergy Organ J. 2021 Jun 1;14(6):100533.
Borlu M, Cinar SL, Kartal D. Chronic Inducible Urticaria Part I. In: Kartal SP, Kutlubay Z, editors. A Comprehensive Review of Urticaria and Angioedema [Internet]. London: IntechOpen; 2017 [cited 2022 May 05]. Available from: https://www.intechopen.com/chapters/54611
Sánchez-Borges M, Ansotegui IJ, Baiardini I, et al. The challenges of chronic urticaria part 2: Pharmacological treatment, chronic inducible urticaria, urticaria in special situations. World Allergy Organ J. 2021 Jun 3;14(6):100546.
Kocatürk E, Can PK, Akbas PE, et al. Management of chronic inducible urticaria according to the guidelines: A prospective controlled study. J Dermatol Sci. 2017 Jul;87(1):60-69.
Van Rooij N. DermNet NZ. Vibratory urticaria [Internet]. 2020 [updated 2020 May]. Available from: https://dermnetnz.org/topics/vibratory-urticaria#
Patruno C, Ayala F, Cimmino G, et al. Vibratory angioedema in a saxophonist. Dermatitis. 2009 Nov-Dec;20(6):346-7.
Pastor-Nieto MA, Gatica-Ortega ME, Vergara-de-la-Campa L, et al. Proposal for a new classification of vibratory urticaria/angioedema. J Allergy Clin Immunol Pract. 2021 Jun;9(6):2542-2543.
Orphanet. Vibratory urticaria [Internet]. Available from: https://www.orpha.net/consor/cgi-bin/OC_Exp.php?lng=en&Expert=493342
Pozderac I, Lugović-Mihić L, Artuković M, et al. Chronic inducible urticaria: classification and prominent features of physical and non-physical types. Acta Dermatovenerol Alp Pannonica Adriat. 2020 Sep;29(3):141-148.
MedlinePlus. Vibratory urticaria [Internet]. Available from: https://medlineplus.gov/genetics/condition/vibratory-urticaria/
Chen Q, Chen G, Xiao B, et al. Nailfold capillary morphological characteristics of hand-arm vibration syndrome: a cross-sectional study. BMJ Open. 2016;6(11):e012983.
Wener MH, Metzger WJ, Simon RA. Occupationally acquired vibratory angioedema with secondary carpal tunnel syndrome. Ann Intern Med. 1983 Jan;98(1):44-6.
Published
2022-06-01
How to Cite
1.
Паскалев П, Дерменджиев С. Рядък случай на уртикария, асоциирана с вибрационна болест. Редки болести и лекарства сираци [Internet]. 2022Jun.1 [cited 2022Jun.26];13(1):22-7. Available from: https://journal.raredis.org/index.php/RBLS/article/view/155
Section
Статии

Most read articles by the same author(s)

1 2 > >>